четвъртък, 26 март 2009 г.

Мистичната сила на природата – Източни родопи

Като водовъртеж от буен планински въздух нахлуват спомените ми от разходката ни в Родопите. Ярката, непокътната свежест на планината ме залива и опиянява, както игрив поток се спуска по речните камъни и избистря пъстрите жили по повърхността им, а цветовете им заискряват като небесна палитра след дъжд. Ефирният въздух като благотворна трептяща пелерина обгръща всяка фибра от тялото ми и сякаш е изтъкан единствено от животворната сила на кислорода. Всичко е толкова ярко и истинско, благоуханно и наситено с най-прекрасни усещания, като един триумф на живота в най-чистия му вид. Мощно извисяващите се планински масиви, макар и непожалени от човешката ръка с личащите по тях белези от рудодобива, развиван навремето, все още гордо и величествено заявяват своето превъзходство над всичко, което човек се опитва да стори с природата. Поне в това безценно кътче – Източните Родопи следите от човешкото безразсъдство не са така силни, макар и фауната да е видоизменена и някои видове птици – горди създания на великия творец, да са на изчезване. Тук хората са се намесили, решили да изкупят безумните си грехове в хилядите начини, по които съсипват природата. Построен е Природозащитен център "Източни Родопи" (близо до Маджарово) в този малък къс от рая, където буйните води на Арда живописно се извиват между планинските възвишения, а тесните пътища, създадени от хората, са почти затиснати от отвесните скали. Те се извисяват над самата величествена река, която се разлива нашироко, на места обградена от високи дървета, редуващи се с чакълести ивици, водите й тъмно сини и мощни сякаш бъкат от живот и сила, излезли от земните недра и набрали допълнително енергия от притичащите им се на помощ извори и стопили се снегове. И пак този неуловим магнетизъм, този прекрасен заряд, сякаш в тялото ти се вливат живителни сили, поглъщаш от красотата на природата, но не я отнемаш, а по скоро се сливаш с нея и започваш да излъчваш тази прекрасна енергия. Но думите са просто груба маска на чувствата, които напират когато човек се изправи пред тази неописуема прелест. Можете да видите с очите си едно бледо подобие на реалността, уловен миг от вечността:




1 коментар:

  1. Обожавам мястото! Ходя там всяка година задължително! Зарежда ме с много енергия и винаги ми оставя чудесни спомени и снимки:)

    ОтговорИзтриване