петък, 20 март 2009 г.

Седемте престола – весела разходка до уникалния манастир

Една разходка сред българската природа винаги е зареждаща с оптимизъм, бодрост и весело настроение. Решихме една октомврийска неделя да посетим манастира Седемте престола.
Преценихме, че трябва да се върнем преди час пик в града, защото
в неделя много софиянци се прибират от родните си места и затова тръгнахме около 9 часа сутринта. Пътят до там е живописен, минава през Искърското дефиле, Лакатник, а оттам през Елисейна се отклоняваме за манастира. Тръгнахме четирима човека с една кола, чиито достойнства трябва само да се хвалят, за да не бъде разгневен собственика й, а пък и тя е своенравна и от италиански произход и може да те остави насред път, ако „се обиди”. Ако питаш мъжете, те ще кажат, че в колата всъщност има двама човека, а между другото и две жени ги придружават. Както и да е, всеки си има своите глуповати радости. По пътя обаче имахме един голям дразнител – единият от хората-мъже си беше взел GPS устройство и каза че ще разчита на него, но незнайно защо неговия дигитален приятел тъкмо, когато предстоеше да хванем разклона за Нови Искър, реши, че трябва да се завърнем към центъра на града. Ние естествено не го послушахме, разчитахме на пътна карта и на здравия си разум, а малко след това видяхме и първата табела за манастира. Движехме се по пътя за Своге, много живописно и красиво се извива този път. Вижте какво можах да щракна с телефона си:






Спряхме на Лъкатник, естествено не пропуснах да снимам скалите:




После продължихме и навлязохме в Елисейна, караме си ние, а пред нас една кола се влачи. Собственикът на нашата италианка реши, че този е един глупак, неориентиран човек и безумно изнервящо забавя движението. Малко след това бавният шофьор рязко сви в дясно през влаковите релси и секунда по-късно видяхме, че там е и насочващата табела за манастира. Сега ни стана ясно защо колата пред нас беше намалила скоростта си и добре че беше тя, че щяхме да си изпуснем отбивката. Потънахме в неловко мълчание, а нашият човек невинно си подсвиркваше.

Пред нас се разкри невероятна гледка, пътят се извиваше живописно, от ляво ни ограждаха високи скали, а от дясната ни страна лъкатушеше река Габровница. Бистрата бързотечаща вода на реката предполагаше, че е добро място за ловене на пъстърва. Действително под един мост видяхме рибари, които ентусиазирано замятаха въдиците си и чакаха да „излъжат нещо”.Мъжката част от нашата компания изрази съжаление, че не носи такъмите си.

Както и да е, продължихме към манастира. Седемте престола си заслужава да се види, защото представлява уникална конструкция, характерна само за нашите земи. Според преданието манастирът е основан от седем братя боляри и се състои от седем отделни помещения параклиси, всяко от които с олтар-престол, пригодни за църковна служба. Счита се, че манастирът възниква около ХІ век. Постройката е наистина красива и добре поддържана. Има предание, че в задния двор на манастира е гробът на Змей-Горянин. В близост се намира древната римска крепост „Калето”.
Вижте колко гостоприемна и красива е тази манастирска обител:




Няма коментари:

Публикуване на коментар